Министерство на околната среда и водите
Регионална инспекция по околната среда и водите - Враца
Целта на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е да се повиши отговорността за значението на влажните зони в осигуряването на устойчиво градско бъдеще.
Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Рамсарската конвенция е първият и единствен до днес международен договор за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси, насочен към специфичните екосистеми. Първоначално, Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. От тогава насам, Конвенцията разширява своя обхват и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.
През 2018 г. Световният ден се отбелязва под надслов: „Влажните зони и устойчивото градско бъдеще“.
Влажните зони в градовете или в близост до населените места допринасят за осигуряване на по-жизнена среда за живеене благодарение на множеството важни функции, които осъществяват. Те допринасят за намаляване на наводненията, служат като източник на питейна вода, филтрират замърсителите и подобряват качеството на водите, осигуряват зелени градски площи и са източник на поминък за местното население. Значението на ползите, които допринасят влажните зони става все по-важно и съдбоносно с продължаващото нарастване на броя на населението, живеещи в градовете, които към настоящия момент са повече от 4 милиарда души. До 2050 година 66% от населението на планетата ще живее в градовете, тъй като хората се местят в градовете в търсене на по-добри работни места. За съжаление, по-голяма част от населението не е наясно със значението и ползите на влажните зони в близост до населените места. В бързоразвиващите се градове, влажните зони често се смятат за пустеещи земи, места за изхвърляне на отпадъци, места, които трябва да се пресушат и да се промени предназначението им. Според изчисленията на учените, най-малко 64% от влажните зони на планетата са изчезнали от 1900 г. насам, докато паралелно с това се наблюдава бум в нарастването на градовете.
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция, в сила от 24 януари 1976 г. Политиката за опазване и устойчиво ползване на влажните зони се изпълнява от Министерството на околната среда и водите.
Рамсарските места в България са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”. Общата им площ е 49 912, 43 ха , което е 0.45% от територията на страната.
За влажните зони:
Те са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.
Значение на влажните зони
