16 септември - Международен ден за защита на озоновия слой

“Защитата на озоновия слой обединява света” e темата на тазгодишната кампания

     Темата на Международния ден за защита на озоновия слой през 2009 г. е: “Защитата на озоновия слой обединява света”. Тази тема не е избрана случайно, тъй като 2009 е годината, в която обединяването е факт – с присъединяването на Източен Тимор на 11 септември т.г. всичките 196 страни по света са ратифицирали Виенската конвенция и Монреалския протокол.
     През 2007 г., по случай 20-годишнината от подписването на Монреалския протокол, Република България бе наградена за нейния принос към общите усилия на световната общественост за защита на озоновия слой със специален сертификат.
България ратифицира Виенската конвенция и Монреалския протокол през 1989 г. и е страна по тях от 1991 г. През 1998 г. бяха ратифицирани Лондонските и Копенхагенските изменения, през 1999 г. – Монреалските изменения, а през 2002 – Пекинските изменения към Протокола.
     В резултат на предприетите мерки и усилията, положени досега, в България като страна по Монреалския протокол, е прекратена на 100% употребата на хлорфлуорвъглеводороди (CFC), халони (с изключение на критичните употреби), тетрахлорметан и метилхлороформ (с изключение на лабораторни и аналитични употреби), бромсъдържащи въглеводороди (HBFC) и метилбромид (MB).
     България е на път да прекрати употребата и на HCFC, като от 1.01.2010 г. се забранява употребата на свежи ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (HCFC) за обслужване на съществуващите хладилни и климатични инсталации. В периода 2010 – 2014 г. ще се разрешава употребата само на регенерирани или рециклирани HCFC. От 1.01.2015 г. България няма да употребява никакви озононарушаващи вещества.
      На 19 декември 1994 г. по решение на Общото събрание на ООН, 16 септември е обявен за Международен ден за защита на озоновия слой, отбелязвайки датата, на която през 1987 г. е подписан Монреалският протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. Документът е ратифициран на 30 юни 1988 г., влиза в сила на 1 януари 1989 г. Ревизиран е 4 пъти (1990 г. - в Лондон, Великобритания, 1992 г. - в Копенхаген, Дания, 1995 г. - в Монреал, Канада, и 2001 г. - в Пекин, Китай) във връзка с последните научни постижения.
      Виенската конвенция за защита на озоновия слой (1985 г.) предшества Монреалския протокол (1987 г.) и определя рамката на международните усилия за защита на озоновия слой. В подписания две години покъсно протокол в Монреал се предвиждат мерки за поетапно намаляване и прекратяване на производството и употребата на вещества, нарушаващи озоновия слой.
      През 2007 г., на своята 19-а среща, страните по Монреалския протокол приеха решение да бъдат ускорени сроковете за прекратяване употребата на ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди (HCFC) с 10 години. Съгласно това решение новите срокове са: пълно прекратяване за развитите страни до 2020 г., а за развиващите се страни – до 2030 г. Така страните използваха 20-годишнината от подписването на Монреалския протокол не само за да ознаменуват успеха досега, но и да увеличат своите задължения, тъй като все още не е достигната крайната цел и добрата работа трябва да продължи.
      Монреалският протокол е сочен за едно от най-успешните многостранни споразумения в областта на защита на околната среда и човешкото здраве. Успехът се дължи на доброволно споразумение между развитите и развиващите се страни и създаването на Многостранен фонд, в който развитите страни са донори и чрез който се осигурява финансова и техническа помощ на развиващите се страни за изпълнението на проекти, свързани с прекратяване употребата на озононарушаващи вещества.